Какво е корк
КОРКОВ ДЪБ
Корк-едно творение на природата което притежава уникални и несравними качества, които човека и до сега не може да копира или подобри, въпреки най-съвременните технологии.
Корка се добива от кората на дървото Корков дъб (латинско наименование: Quercus Suber L.). Името Quercus Suber L. произтича от факта, че корковия дъб е подвид семейството на дъба – «Quercus (дъб) Suber», а буквата „L“. е първата буква от името на учения ботаник Линей, който първи описва научно вида.
Отделянето на част от кората се извършва ръчно без изобщо дървото да се увреди. Всяка година кората нараства отново, което прави корка възобновяем природен ресурс.
За да израсте и развие целия си потенциал, корковото дърво изисква точно определени природни условия.
Основните условия за добрия растеж на корковия дъб обхващат следните три фактора:
1 – Почва – корковия дъб е доста толерантен към химичния състав на почвата, единствено изключение е почвата да не бъде прекомерно варовита.
2 – Климат – надморската височина, температурата и валежите са важните характеристики определящи растежа на корковия дъб.
3 – Вегетация – корковия дъб, бидейки биологичен вид който се адаптира към почвата практически е неспособен да допуска други култури в района на насажденията и зависи силно от екологическия баланс в района.
КОРКОВА СУРОВИНА
КОРК е наименованието на външната кора на Корковия дъб (Quercus suber L.), дърво растящо в западната зона на средиземноморския басейн.
За добиване на корк е необходимо Корковия дъб да е достигнал зрялост около 25 години.
При добива на корк дървото не се унищожава. За 9 години отнетата кора се възстановява напълно и отново се сваля. Този цикъл се повтаря около 18 пъти през активния живот на Корковия дъб.
Корка е суровина с разнообразно приложение в различни сектори на индустрията и строителството.
Корка е 100 % екологичен природен материал.
Корковата суровина като реколта не е една и съща и зависи от циклите на добиване при растежа на дървото. Видовете коркова суровина са:
1)Върджин корк – първа реколта корк, добита след 25 год.от растежа на дървото. Тази кора е с не типична структура;
2)Вторичен (Secondary) корк (първо обелване след снемане на върджин корка). Тази кора е с много по-характерна структура;
3)Класически корк (Amadia) получен след 2 и следващи снемания на кората. Корка добит в тази фаза е с най-добро качество.
Добиването на корковата суровина е много деликатен процес за жизнеността на дървото, затова се регламентира нормативно. Добива се извършва от специално обучени хора в периода май-септември – времето през което кората се сваля най-лесно.
При добива на корк кората не се обелва напълно. Част от нея остава до следващия добив. Върху ствола на дървото се маркира последната цифра на годината през която е извършен добива. Така се контролира следващия добив от маркираното дърво който е след 9 години. Средния добив от едно дърво е около 60 кг. корк.
ГЕОГРАФИЯ НА КОРКА
Корковите дъбови гори заемат приблизителна площ от 2.2 милиона хектара и са разположени в западната част на Средиземноморието. Около 90% от тях се намират в Португалия, Испания, Мароко и Алжир. От всички коркови насаждения се добиват около 340 000 тона корк всяка година.
Португалия, в която са една трета от общата площ на корковите дъбове, е най-големият производител – 55% от световното производство на корк. Корковия дъб е защитен вид в Португалия и е включен в специален регистър. Всяка година се залесяват около десет хиляди хектара, или годишният ръст на насажденията е около 4%.
Поради ценната коркова суровина в България, въпреки неподходящите климатични условия, преди повече от 50г. са започнати опити изкуствено да се залесят с корков дъб райони, предимно в южната част на страната. В района на Струмската долина са залесени с корков дъб 810 ha, в Източните Родопи 143 ha, в Източна Тракия 38,5 ha и 127,8ha по южното Черноморие.
През 1963г. в Струмската долина за кратко време минималните температури се понижават до -27,5 оС. Това причинява измръзване на част от насажденията, а други са увредени частично. Изследванията през годините показват, че при условията на нашата страна корковият дъб загива, когато средноденонощните температури от -15оС до -18оС се задържат трайно повече от 3 дни. Освен това и при добри климатични периоди добива на корк от насажденията у нас, сравнен с този от районите в средиземноморския район, е в пъти по-малък. Добития корк е с малка дебелина и би могъл да се използва само за получаване на агломерад (раздробяване на гранули).
